Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2018 21:32 - Неудоволетвореност
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2311 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 28.06.2018 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Добре де, не съм напълно удоволетворена от живота си.

 

И то, не, че съм нещастна или нещо ми е тъжно. Напротив, чувствам се много добре. Спретвам си разнообразни приключения, имам доста приятели, даже и работата ми е интересна. И все пак не съм удоволетворена.

И забелязвам една интересна тенденция напоследък. Колкото по-интересен ми става живота, толкова по-неудоволетворена се чувствам. Сякаш всяко забележително събитие, което се случва отваря още по-голям апетит за още и още интересни събития.

Всеки нов човек, кото срещам има някакви качества, с които ме превъзхожда и аз полудявам от стремеж да го достигна, да постигна и аз тези качества, та ако може и да го задмина.

Откъде се появиха в мен такива амбиции направо не знам. Един приятел в далечното минало ме упрекваше именно в липсата на амбиции .... е, може и да ставаше въпрос за учене или нещо подобно, но аз наистина не помня някога да съм била особено амбициозна. Какво ли ми става напоследък!?

Ето, за последните 6 дни не съм тичала само един. А вчера и днес валеше, но аз пренебрегнах този факт и пак тичах. Е, по някакво чудо Господ се смиляваше над мен и точно в моментите, в които излизах, дъжда намаляваше почти до спиране. Но факта е, че бях готова да тичам и в дъжда. Дали не прекалявам малко?

Нещата се влошиха след последното състезание, на което се представих сравнително добре, но с мен беше едно момче, което беше доста по-бързо от мен и през цялото време ме дърпаше напред. Аз непрекъснато се ядосвах, че се мъча да го достигна, вместо да си тичам/вървя с мойто темпо (каквато беше идеята), но в същото време не ми се отказваше, а когато вече си мислех, че не мога повече и му се молех да спрем за почивка, той пък не ми даваше да спираме.

И се качих на проклетия връх с последни сили и вместо да се закълна никога повече да не се подлагам на такива изпитания, още на втория ден след състезанието бях на пътечката за тичане и сега всеки ден се чудя накъде да хвана да тренирам за денивелация ......

Ужас! На тия години!!!!

А преживяването вчера беше наистина интересно, защото бяхме с мама на село и докато тя поливаше парника (при целия този дъжд!!!) аз, разбира се, излязох да потичам.

Ние живеем на края на селото, но за да имам изкачвания реших да тичам към другия му край и от там в посока на едно манастирче. Докато пресичах цялото село, не срещнах нито един човек.

Появиха се отнякъде само две кучета, които за щастие се оказаха дружелюбни, а едното от тях ме хареса и реши да тича с мен. Възможно е да не беше виждало тичащ човек откакто се е родило.

Докато тичах по черния път видях само едни следи от диво прасе, а когато стигнах до точката, до която си бях определила да тичам, от близката гора се чуха някои доста странни ревове, каквито не бях чувала никога. Реших, че може да е мечка, но и да не беше мечка, беше някакво едричко животно. Предвид, че и в селото не видях жив човек, представяте си на 4 км от него каква истинска пустош беше. И в това мрачно време ....

Дадох кръгом и пак напред .... Този път в селото срещнах един местен престъпник, една котка и един кон, ако не броим четиримата старци заседнали в кръчмата ....

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trakietsadobri - Явно се дрогираш с тичане, в което може би няма нищо лошо
29.06.2018 10:39
А може би малкичко прекаляваш и изразходваш резервите си.
„Воденицата не се върти от водата, която е изтекла.“ - арабска пословица
цитирай
2. sunflower - Може и да се дрогирам ....
29.06.2018 16:17
А, резервите са за изразходване .... защо да ги пазя? :)
цитирай
3. barin - Здравей, sunflower. Похвално е, че ...
29.06.2018 16:55
Здравей, sunflower. Похвално е, че си почти на моята възраст и бягаш, тренираш. Аз също като любител спортувам: бягам, плувам, ходя в планините, карам ски. За удовлетвореност от живота считам година по година. Над 30 фактора определят облика на годината, като на първо място е здравето. Отчетът го правя след Коледа.
Здраве, щастие и успех!
цитирай
4. sunflower - Благодаря!
29.06.2018 20:45
И ти да си здрав и да е хубава годината! И всички години, които идват! :)
цитирай
5. marrta - не знам защо,
02.07.2018 07:03
като съм в твоята страница, сред твоите думи в главата ми звучи - Рън, Форест, рън :) Тичането спасява

А иначе ти отива -
https://www.youtube/watch?v=3CUr0bnDCfM
цитирай
6. sunflower - Хех, благодаря!
02.07.2018 19:40
Верно съм станала един голям Форест!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598536
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031